Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.

Робин Шприц ако имате път към Петрич и мерак за ....упадъчни щения с въпросната сирич аз ....навита съм

× Приемат се само коментари от регистрирани потребители!

— Бате, не мож позна Пенкиния глас! И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.

Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак ??????? не можа да стане.

- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.

Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.

Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова

— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?